Търпението. И липсата му.

/, Начална страница/Търпението. И липсата му.

Търпението. И липсата му.

Да си поговорим за търпението. Или по-скоро за липсата му. Kъм самите нас.

За да ви разкажа за своето, се опитах да открия повече снимки от 2016г, но не успях. Защото никога не съм обичала да се снимам. Или може би защото това, което виждах не ми харесваше. Намерих само една. Не съм привърженик на снимките преди и след, защото вярвам, че дългият път между тях е най-важен. Реших да ви ги покажа, защото в желанието си да сваля няколко килограма, всъщност научих много за търпението.

През 2016г. започнах с високоинтензивни групови тренировки. Два пъти седмично, възможно най-кратките, които открих.

След около месец резултат нямаше. Мотивацията, която така или иначе беше минимална, стана нулева. За това промених и храненето. Поръчах първия си режим, който беше пълна противоположност на това, което ядях. Спомням си, че беше изключително рестриктивен. През лятото започнах да публикувам идеи как го разнообразявам, защото всеки ден продуктите бяха едни и същи. Опитах се това да не пречи на мотивацията ми.

За съжаление, въпреки стриктното спазване, тази диета не даде резултат. Формата продължаваше да бъде далеч от това, което си представях. Въпреки това, продължавах упорито да го спазвам и да не пропускам тренировка.

На третия месец реших, че съм му отделила достатъчно време и минах на по-високо мазнинен режим. За съжаление и с него не се получи 🙂 Сега си давам сметка, че не ми беше толкова трудно да започна да тренирам, колкото да продължа, когато поредната диета не даде резултат. Направих го, в търсене на това, което ще работи при мен.

Вече ми беше станало навик да приготвям храната си в кутии, които носих навсякъде с мен. В колата, на морето, на път, на работа. С много желание продължавах да развивам страничката си, на която ще намерите рецепти от различните етапи, през които минах.  Те не са никак малко, за това и рецептите са толкова пъстри 🙂

Постепено тренировките започнаха да стават  по-интензивни. Посвикнах и се чувствах добре физически. Някъде тогава спрях да мисля за резултатите и започнах да ходя за удоволствие. Записах се на кик-бокс – антистрес решение, което се оказа страхотен начин за отпускане напрежението. Храненето ми в този период продължаваше да бъде режимно, но далеч по-балансирано от началото.

Отне ми около една година да поизчистя проблемите зони и постепенно формата започна да се променя. С нея и целите ми 🙂

Спрях да бързам. Защото, за да постигнеш това, което искаш, трябва отдаденост, постоянство и най-вече време.

Споделям ви всичко това, защото се убедих, че тялото се поддава на промяна, едва когато мисълта се успокои.

Оказа се, че най-трудно при мен не беше да започна, а да продължа, когато не виждах смисъл. Тогава ми трябваше търпение.

С благодарност към моя треньор и скъп приятел Кирил Танев, с когото се запознах през 2017г.

 

 

Facebook Коментари
От | 2018-11-18T10:03:02+00:00 май 19th, 2018|Без категория, Начална страница|